ЗАПОЧВАМЕ СЛЕД ПО-МАЛКО ОТ ЧАС ОНЛАЙН СРЕЩАТА СИ ЗА ПРЕЧКИТЕ, КОИТО ВЪЗНИКВАТ ПРЕД СТРЕМЯЩИЯ СЕ ДА РАЗШИРИ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО СИ.
Основната пречка пред всеки съвременен човек е стремежът към умъртвяване на познанието върху "вечните въпроси за човека и света". За по-лесно или пък от страх, ние се стремим към познание, което може да се вкарва в дефиниции, да се наизусти. Тоест веднъж като го достигнем, да ни се махне от главата и повече да не се занимаваме с него. Така преработено, това познание става мъртво. Вместо с отговори на вечните въпроси, ние сме се натъпкали с остроумия, марксистки клишета, заучени лафове, изтъркани максими и откровени лъжи, които няма да издържат и най-малката проверка. Затова и не ги подлагаме на проверка. Накратко - аксиоми.
Основната пречка пред всеки съвременен човек е стремежът към умъртвяване на познанието върху "вечните въпроси за човека и света". За по-лесно или пък от страх, ние се стремим към познание, което може да се вкарва в дефиниции, да се наизусти. Тоест веднъж като го достигнем, да ни се махне от главата и повече да не се занимаваме с него. Така преработено, това познание става мъртво. Вместо с отговори на вечните въпроси, ние сме се натъпкали с остроумия, марксистки клишета, заучени лафове, изтъркани максими и откровени лъжи, които няма да издържат и най-малката проверка. Затова и не ги подлагаме на проверка. Накратко - аксиоми.
Докато живото познание всеки път дава различни отговори и те няма как да бъдат въвлечени в подобна схема. Задаваме си вечните въпроси през пубертета и си намираме някакви статични (мъртви) отговори. Те горе-долу ни устройват, за да избутаме с тях следващите 20-30 години, заети с кариера.
Погребваме ги някъде в подсъзнанието и ги превръщаме в табу. Те стават наши непоклатими убеждения, в които никой не би трябвало да се усъмнява, ако иска да продължи да бъде наш приятел.
Въпросите остават заровени или до критическата възраст, или до момента, в който ни сполети някаква трагедия. Тогава излизат отново с голяма сила. Това е възможността, която се дава на всеки човек да мине Прага. Тогава въпросите застават с нова сила и има по-голяма вероятност техните отговори да бъдат живи и различни. Издържащи на проверка.
Включете се и вие в срещата ни в осем и споделете какви са били вашите трудности по пътя на познанието!
Погребваме ги някъде в подсъзнанието и ги превръщаме в табу. Те стават наши непоклатими убеждения, в които никой не би трябвало да се усъмнява, ако иска да продължи да бъде наш приятел.
Въпросите остават заровени или до критическата възраст, или до момента, в който ни сполети някаква трагедия. Тогава излизат отново с голяма сила. Това е възможността, която се дава на всеки човек да мине Прага. Тогава въпросите застават с нова сила и има по-голяма вероятност техните отговори да бъдат живи и различни. Издържащи на проверка.
Включете се и вие в срещата ни в осем и споделете какви са били вашите трудности по пътя на познанието!